2 Macc 1

Втора книга за Макавеите е съкратено изложение на съдържанието на петте книги на Язон Киринейски, които отразяват две важни исторически ситуации: делата на Юда Макавей и на неговите братя и войната против Антиох Епифан и против сина му Евпатор. Втора книга за Макавеите (неканонична) е частично историческо повествование, а не е продължение на първата книга. В нея са изложени сведения от края на царуването на Селевк IV, предшественик на Антиох Епифан, за поражението на Никанор. Авторът ѝ е неизвестен, но превъзхожда автора на Първа книга за Макавеите по широтата на обществено-политическите знания. Той пише за александрийските юдеи, за да пробуди у тях съзнание за солидарност с палестинските им събратя. Авторът желае да насочи вниманието им към състоянието на храма – център на религиозния живот на израилтяните.

Книгата е написана според традицията на елинистичния исторически жанр, отличава се с богат стил, риторични похвати, драматични патетични картини, значително място заемат разказите за чудните събития и Божията намеса. Основната идея на автора е: страданията на Израил са Божии наказания заради неправдите на народа. Юдейството е представено като антипод на елинизма, а гърците – като варвари. Силата на юдеите е в приятелството им с Бога. Книгата се разделя на три части: 1. Въведение. 2. Описва се религиозното състояние на юдеите. 3. Разказ за делата на Юда Макавей.

Втора книга за Макавеите засяга няколко по-ранни събития и много подборно описва бедствията на юдеите в сравнение с първата книга. Разказът върви паралелно с някои значителни разлики, които имат обяснение повече в религиозно-дидактическата, отколкото в строго научните исторически цели на книгата.

Книгата притежава безусловна историческа ценност. От християнска гледна точка тя е важна, защото съдържа идеи за възкресението на мъртвите и задгробното въздаяние.

Първо писмо по случай освещаването на храма в Йерусалим

1 Братята юдеи от Йерусалим и от юдейската страна поздравяват братята юдеи в Египет и им желаят мир и благоденствие.

2 ^a Нека Бог ви стори добрини и да си спомни съюза, който сключи с верните Свои слуги Авраам, Исаак и Яков! 3Да даде на всички ви сърце, за да Го почитате и да изпълнявате волята Му от все сърце и душа! 4Да открие сърцето ви за Своя Закон и повѐли и да ви дари с мир! 5Да чуе молитвите ви, да бъде милостив към вас и да не ви остави във време на страдания! 6Така сега ние се молим за вас.

7 ^b При царуването на Деметрий, в сто шестдесет и деветата година, ние, юдеите, ви писахме по време на непоносимата скръб, сполетяла ни през онези години, когато Язон и неговите съмишленици се бяха отметнали от светата ни земя и от царството, 8бяха изгорили храмовата врата и бяха пролели невинна кръв. Тогава ние се помолихме на Господа и бяхме чути, и отново принасяхме кръвни и безкръвни жертви, палехме светилници и поднасяхме хлябовете на предложението. 9 ^c И сега ние ви пишем да празнувате дните на празника Шатри през месец хаслев.

Второ писмо по случай освещаването на храма

10 Годината е сто осемдесет и осма. Жителите на Йерусалим и Юдея, старейшините и Юда желаят здраве и щастие на Аристовул, учителя на цар Птолемей и потомък на помазаните свещеници, а също и на юдеите в Египет.

11 Избавени с помощта на Бога от много опасности, ние Му благодарим от все сърце, че можахме да устоим пред един цар. 12Сам Той прогони онези, които се бяха опълчили против светия град, 13защото когато царят тръгна към Персия начело на войската си, която се смяташе за непобедима, те бяха поразени в храма на Нанея чрез измама – жреците на Нанея ги надхитриха. 14Именно тогава под предлог, че иска да се ожени за нея, Антиох дойде с приятелите си на това място, за да вземе съкровищата като зестра. 15Жреците на Нанея изразиха готовност да му предоставят съкровищата и той влезе с неколцина във вътрешността на храма. Но щом Антиох влезе, жреците заключиха храма, 16отвориха тайния отвор на свода и взеха да хвърлят камъни. Така убиха царя и онези, които го придружаваха, разкъсаха телата им и като им отсякоха главите, хвърлиха ги на онези, които бяха отвън. 17За всичко това благословен да бъде нашият Бог, Който предаде на смърт нечестивците!

18 ^d И тъй като имаме намерение на двадесет и петия ден от месец хаслев да празнуваме очистването на храма, сметнахме за нужно да ви известим, за да празнувате и вие празника Шатри и празника на огъня, установен от Неемия, когато той, след като съгради храма и жертвеника, принесе жертва. 19 ^e Защото, когато предците ни били отведени в Персия, благочестиви свещеници взели тайно огън от жертвеника, скрили го в дълбините на пресъхнал кладенец и така го покрили, че никой не могъл да открие това място. 20Но след като изминали много години, Бог решил Неемия да бъде изпратен от персийския цар в Йерусалим. Тогава Неемия наредил на потомците на онези свещеници, които били скрили огъня, да го издирят. 21А когато обяснили, че не са намерили огън, а някаква тинеста вода, той им заповядал да вземат от нея и да донесат. Щом всичко за жертвоприношението било приготвено, Неемия заповядал на свещениците да поръсят с тази вода дървата и сложеното върху тях. 22Така и направили. И когато след време забуленото от облаци слънце грейнало, разпалил се такъв голям огън, че всички останали изумени. 23Докато жертвата горяла, свещениците и всички други извършвали молитва – Йонатан подхващал, а останалите заедно с Неемия припявали.

24 А молитвата им била такава: „Господи, Господи Боже, Създателю на всичко, страшен и силен, справедлив и милостив, едничък Цар и благодетел, 25едничка движеща сила на всичко, едничък праведен, всемогъщ и вечен, Който избавяш Израил от всяко зло, Който си избрал предците и си ги направил святи! 26Приеми тази жертва заради целия Свой израилски народ, съхрани това Свое наследство и го направи свято! 27 ^f Събери нас, разпръснатите, освободи онези, които робуват на езичници, погледни милостиво към унизените и презрените, за да узнаят езичниците, че Ти си наш Бог! 28Накажи онези, които ни потискат и високомерно ни оскърбяват! 29 ^g Засели Своя народ на Своето свято място, както е казал Мойсей!“ 30В това време свещениците пеели тържествени песни.

31 А когато жертвата била изгорена, Неемия заповядал да излеят останалата вода върху големи камъни. 32Щом извършили това, лумнал пламък, но той изчезнал в светлината, която изгряла от жертвеника.

33 За това събитие се разчуло навред. На персийския цар също било известено, че на мястото, където преселените свещеници били скрили огъня, се появила вода, с която Неемия и хората му осветили жертвеника. 34Тогава царят, след като проучил случая, оградил това място като свещено. 35И царят раздавал много дарове от приходите, които получавал, на онези, към които проявявал благоволение. 36Неемия и неговите хора нарекли тази вода Нефтар, което означава „очистване“. Повечето обаче я наричат Нефтай.